Животът ни е бърз и се ускорява все повече. Всички модерни технологии, които уж трябва да ни помагат, всъщност ни натоварват. Няма време за сън, за почивка, за дълги разходки и дълго готвене. Всичко трябва да е бързо и лесно. Дори строителството и обзавеждането на домовете ни. А това води единствено до конфекция и унификация, до евтини мебели, които трудно издържат до следващата супер тенденция в интериорния дизайн, когато ще трябва да ги сменим. До купища отпадъци, които вчера смятахме за желани съкровища, а днес са непотребен боклук, задръстващ планетата.

Какво е „бавен дом“ и „бавен дизайн“

Slow Home и Slow Design са разклонения на движението Slow Life (бавен живот), започнало преди около 40 години в Рим като бунт срещу поредния обект на „Макдоналдс“ в защита на местната „бавна храна“.

„Бавно“ в случая не се отнася пряко към скоростта, с която правим нещата, а до осмислеността им. Означава отделяне на толкова време за проектирането на дизайна и пространството, колкото е нужно, за да се постигне устойчивост, практичност и функционалност за конкретните обитатели. Да си оставите време да опознаете пространството и начините, по които го използвате, вместо да реализирате първите си хрумвания или тенденции-еднодневки.

Избират се обмислени, спокойни и интуитивни подходи за създаване на екологично устойчиви домове, перфектни за собствениците си и годни да приютяват поколения наред. Качеството и устойчивостта са приоритет пред скоростта и достъпността. Бавният дизайн естествено прелива в зеления, биофилен дизайн в търсенето на:

• енергийна ефективност;

• естествени материали;

• устойчиви мебели;

• локални ресурси и традиции;

• повторна употреба на вещите;

• минимално влияние върху околната среда;

• навлизане на природата в домовете и отваряне на домовете към природата и т. н.

Функцията на дома, начинът, по който се използва, определят начина, по който се обзавежда той, за да е уютен и удобен. Това е обратното на фактическото положение днес – случайно подбраното обзавеждане (според модата, според колегите и т. н.) да определя начина ни на живот и начина, по който се чувстваме в него.

Кое е определящо за един „бавен дом“

Slow Life е по-малко стил и повече дълбоко личен характер. Така е и с бавния дизайн и бавния дом. Няма общо правило как трябва да изглежда той. Може да е във всякакъв стил – модерн, винтидж, бохо. Отличителното е, че е максимално съобразен с вашите индивидуални предпочитания. Не прилича на снимките в списанията и дизайнерските сайтове, а отразява дълбоко вас самите – вкусове, интереси, любими дейности през свободното време.

Духът му е минималистичен. В него няма нищо излишно – нищо за показ, нищо, което не използвате, което не ви носи добри емоции. Отнася се до мебелите, посудата, книгите, текстила и дрехите – до всичко.

Всяка вещ е купена след внимателно обмисляне и ясна преценка нужна ли ви е, каква ще е функцията ѝ и колко дълго ще ви служи. Историята на живота ви, на емоциите ви се чете по шкафовете и масите, лампите, чашата за чай. Старите мебели на баба и дядо или купените втора употреба са по-красиви, по-качествени и по-трайни от новите ПДЧ/МДФ парчета, миришещи на химия. Познавате добре местните майстори на текстил и керамика, на ковано желязо и дърворезба, а творбите им живеят в дома ви. Не допускате в него нищо за бърза, еднократна употреба, създадено не за радост, а за печалба.

Той расте и се развива заедно с вас. Променя се според интересите ви. Всичко в него е създадено с много любов, време и старание. Все има нещо за доизкусуряване, защото домът ви е процес, функция на живота ви, а не илюстрация на преходните тенденции. Не, не е съвършен – просто е ваш.

Създавате го, за да живеете в него с любов и удовлетвореност. Защото да живеете бавно означава да не бързате заради самото бързане, да се откажете от многозадачността, да правите и преживявате по-малко, но по-добре, да сте тук и сега, да се посветите на истински важните за вас неща и хора!