Силиконът – от биберона до газопровода и космическия кораб

Силиконът е навсякъде около нас. Толкова различни неща носят това име, че понякога ни е трудно да открием връзката между тях.

Какво представлява силиконът

“Силикон“ е общо название на цял клас синтетични полимери на базата на силиция и кислорода с добавка на различни органични групи. Неорганичната им природа им осигурява характеристики, много различни от тези на типичните органични съединения на базата на въглерода. Те обикновено са по-стабилни и по-инертни. На органичните добавки пък се дължат разнообразните им химични и физични свойства. Произвеждат се в много форми – течности, гелове, пасти, смазки и масла, каучук, твърди форми.

Свойства и приложения

Силиконът запазват функционалността си в условия, които унищожават повечето от другите материали. Той е:

• водоустойчив, с висока хидрофобност (и липофилност) – подходящ за водонепроницаеми уплътнения;

• топло- и студоустойчив, с изявена термична стабилност – запазва свойствата си в широки температурни граници (според класа си) – от около -60 до около 250° C;

• не провежда електричество и е отличен изолатор, но със специални добавки може да се сдобие с проводимост;

• не взаимодейства с химикали (включително кислород и озон) и издържа на ултравиолетова радиация;

• притежава еластичност и гъвкавост;

• не създава условия за развитие на микроорганизми – подходящ е за приложения, изискващи висока хигиена;

• газопропусклив е и е предпочитан при необходимост от приток на кислород.

Не изсъхва, не се втвърдява и напуква. Не става крехък с времето, не се натрошава или бели. Не е токсичен и не мирише. Силиконът обезпенва и смазва, свързва и разделя, уплътнява и залепва, запълва и запечатва. Осигурява плътно покритие, капсулова. Има огнеустойчиви варианти. Лесен е за формоване и персонализиране.

Уникалните свойства предопределят и изключително широкото приложение на силиконовите полимери. Те са вече незаменими в изделията за бита, медицината, фармацевтиката и козметиката, хранителната индустрия, електрониката и енергетиката, но и в строителството, машиностроенето, автомобило- и корабостроенето, транспорта, космонавтиката и т. н. Осигуряват желаните характеристики и производителност, подкрепят екологичната устойчивост.

Силиконът в строителството

Интензивната му употреба в строителната индустрия се обуславя от:

• отличното свързване с различни материали – бетон, гранит, мрамор, стомана, алуминий, стъкло, пластмаси;

• устойчивостта на гниене и издръжливостта на различни климатични условия – влага, слънчева радиация;

• хидро- и топлоизолационните му характеристики – осигуряват енергийна ефективност;

• приноса му за гъвкавостта на връзки и конструкции.

Тези характеристики правят силикона желан както при по-дребни и по-големи домашни ремонти, така и при сградостроенето, строежите на мостове, производствени предприятия, тръбопроводи.

Силиконовите уплътнители имат средно 3 пъти по-дълъг живот от други материали със същите приложения. Емулсионните бои със силиконова смола намаляват топлинните загуби на неизолирани фасади с до около 40%. Силиконовите покрития или добавките със силикон намаляват поемането на вода с до 80% сравнено с незащитените материали. Фактите сами по себе си демонстрират ползите от употребата на силиконите.

Недостатъците на силикона

Може би най-големият му недостатък е сравнително лесното му разкъсване и ниска устойчивост на абразия, макар че някои класове силиконови полимери могат да се разтеглят до 400% преди да се скъсат.

Газопропускливостта му също е недостатък с оглед на някои приложения, но пък е предимство при други.

Освен това при покупка може да ви се стори скъп, но с оглед дълготрайния му живот цената му е напълно оправдана.

Най-използваните силиконови полимери в домашните ремонти

Това са така наречените RTV (вулканизиране при стайна температура) силикони. Те биват едно- и двукомпонентни. Еднокомпонентните започват да се втвърдяват веднага след контакт с въздуха. Двукомпонентните идват като две отделни субстанции, които вие трябва да смесите. На някои от етикетите ще прочетете, че са омрежени.

Когато силиконът е омрежен, ще рече, че чрез напречни връзки полимерните вериги са свързани една с друга. Използването на кръстосани връзки (омрежване) се прави, за да се променят физичните свойства на полимерите – най-често да стане продуктът в крайното си приложение по-твърд. Степента на омрежване определя и степента на втвърдяване. По-слабо омрежените имат консистенцията на гел, с увеличаване на омрежването се повишава плътността и твърдостта. При силиконите вместо „втвърдяване“ по-често се използва „вулканизиране“.

На E-maistor.com ще намерите силиконов продукт, подходящ за уплътняване на стъкло, керамика, цимент и анодиран алуминий в различни цветове, включително прозрачен.

Свържете се с нас при нужда от допълнителна информация!