Дървеният материал се прилага широко в строителството. Една от основните опасности за него е заразяването с гъбички. То води до гниене и компрометиране на цялата конструкция, на дограмата, на подовете и т. н. Може да се стигне дори до необходимост от сериозен ремонт за подмяна на изгнилата дървения. Ако забележите проблема навреме, той може да бъде решен сравнително лесно. Лошото е, че първоначално заразата с гъбички на дървения материал е незабележима с просто око. Когато я забележите, то ще е, защото дървото вече гние.
Защо е опасна заразата с гъбички
Дървесината е около две трети целулоза и 1 трета лигнин. Използваната в строителството в повечето случаи се атакува от гъбички, които разграждат целулозата чрез специален ензим. Накрая от дървото остава кафяво крехко сухо вещество, което се разпада лесно. Срещат се гъбички, които консумират и лигнин.
Различават се кафяво, бяло, меко гниене. Дървенията в сградите най-масово е нападана от кафявото. Причина за него са различни видове гъбички, които се разпространяват при различни условия – вън и вътре в сградите, при по-влажна и по-суха дървесина. Най-чести са видовете, причиняващи така нареченото сухо и мокро гниене.
Сухо гниене
Терминът е остарял, защото вече е ясно, че дори Serpula (бивша Merulius) Lacrymans, която го причинява, има нужда от влага, за да се развива в дървото. Необходима е влажност на материала над 20%, като оптималната е до около 30%. Гъбичката се развива в тъмни, непроветриви места. Над 26° С е вече неактивна, а 15 минути при 40° С я убиват. Serpula произвежда нужната ѝ влага и живее дори в материал, прекалено сух за останалите видове.
Веднъж попаднали спорите ѝ в дървесината, се формират специални проводящи нишки (хифи), които са в състояние да преминат през тухлена зидария, да пропълзят по стоманените греди, докато открият дърво. Ако нишките бъдат откъснати от останалата част от гъбичката, те могат да останат в латентно състояние в тухлената стена, докато наблизо се появи незащитен дървен материал. Това прави огнищата ѝ трудни за откриване и пълно ликвидиране. При поддържане на влажност на материала доста под 20% гъбата ще умре, но спорите ще оцелеят и при ново овлажняване гниенето ще продължи.
Хифите изглеждат като бяло-сива паяжина или напластена памучна вата около дървото. Плодните тела са релефни, подобни на палачинки (при отдавнашно заразяване образуват непрекъснат слой) с бели ръбове и тухлен на цвят център. Имайте предвид, че когато плодното тяло е вече видимо, е изконсумирана доста голяма част от дървото. То разпръсква милиони нови спори, които при подходящи условия ще подновят атаката си. Така гъбичката може да компрометира цялата дървения в сградата. В началната фаза сухото гниене трудно може да се отличи от другите видове без лабораторно изследване.
Мокро гниене
Случва се на места, където – поради течове и висока влажност – дървеният материал е постоянно мокър, включително на открито. Причинява се от няколко вида гъбички. Най-популярна е така наречената гъбичка на избата – Coniophora puteana. Нападнатото дърво потъмнява. Атаката по-често е вътрешна, със слаби следи по повърхността. Повърхностният растеж, когато го има, представлява тъмнокафяви до черни тънки нишки. Плодното тяло напомня неравномерна тънка маслиненозелена до тъмно маслиненокафява кожа.
Мокрото гниене се среща много по-често от сухото, но огнищата му са много по-малки. То се развива бурно при влажност на дървото от около 40% и нагоре. Гъбичките не могат да преминат през други материали. Веднъж унищожено, при преустановено овлажняване на дървесината, е малко вероятно огнището да се възобнови отново. Някои видове ще изчезнат и без третиране, ако поддържате дървенията суха.
Как да откриете и обезвредите гъбичките
Най-общо за гъбична зараза на дървенията можете да мислите, когато:
- се появи неприятна миризма на влага, гниене, мухъл;
- има разноцветни петна по дървото – плоски или повдигнати, обезцветяване;
- забелязвате дълбоки повърхностни пукнатини – по дължината и напряко на влакното (при сухото гниене дървото се разпада на кубчета);
- е наличен фин ръждивочервен прах от спорите на гъбата (сухо гниене);
- се промени звукът при почукване – губи се ясният звънлив звук на здравото дърво;
- дървесината може да бъде лесно пробита с остър предмет или нож;
- се деформират подовите дъски и дограмата.
Първата стъпка при борба с гъбичките (от всеки вид) по дървенията е да откриете източника на влага и да го ликвидирате. При сухо гниене отстранете изолации, мазилка, всичко, което може да крие хифи, и стерилизирайте с биоцид. После изрежете видимата гниеща зона – най-добре още около метър след видимите следи от поражения. Заменете със здрав и сух дървен материал.
Ако няма как влагата да се елиминира напълно, постарайте се да си набавите дървен материал, преминал обработка с консервант (под налягане по възможност) при фабрични условия, и го изолирайте от влажната зидария. Нанесете обилно фунгицид върху останалата дървения, след като почистите боята и лака.
Обработката на вече заразеното дърво с фунгициди и инсектициди няма да спре влошаването му. Гниенето може да контролирате единствено чрез контрола върху влагата. Едва тогава борбата с вредителите с химикали може да даде ефект. Ако става дума за художествено обработена стара дървесина, можете да поемете по-висок риск и да използвате химикали, проникващи в засегната част.
Превенцията на гъбичното заразяване е много по-лесна и надеждна от борбата с него. Решаващите мерки са три:
- използване на фабрично обработен с фунгициди материал;
- доброто му просушаване (под 20% влажност);
- поддържане на дървенията на конструкцията, подовете, дограмата сухи (под 20% влажност) чрез добра изолация и вентилация.
Ако по някакви причини домът ви е изложен на постоянна повишена влажност, потърсете специалисти, които могат да обследват за гъбична зараза и при необходимост – професионално да премахнат гниенето на дървения материал.
